Помниш ли, не беше вчера,
а днес ухае на тъга?
Имаше ме, още съм
на прага.
Вратата ми проскърцва
самота.
Прихлупена нощта
изплаква скришно,
стаила някъде
очакване и тишина.
Не е същото-
много по-различно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация