Помниш ли
 

Помниш ли, не беше вчера,
а днес ухае на тъга?
Имаше ме, още съм
на прага.
Вратата ми проскърцва
самота.
Прихлупена нощта
изплаква скришно,
стаила някъде
очакване и тишина.
Не е същото-
много по-различно.
Някъде съм.
Нощта ми е сама.
Шепотно обича
да разказва
за отминалата топлота. 
Припламва нещо в здрача.
Не беше образът ти.
Споменът ми замълча. 
Помниш ли?
Стоплен си навярно.
Смехът ти другаде
пълзи,
да накърши
всички твой тайни.
Миналото да заспи.
И всичко е залостено
отдавна
там в един забравен сън.
Проскърцва тъжно прага. 
Скитат сенки - сами
за обич вън.