Помниш ли ?
Помниш ли баба,
как чака на прага-
зиме и лете,
с нежност в гласа ?
Дали те упреква?
Попитай свойто сърце.
Тя няма да каже,
как болката реже
самотния ден,
вечер с луната как плаче,
с тишината как се будува ,
с вятъра как си общува
в облачен ден!
Чака с обич-
вратата да скръцне,
някой да дойде!
Помниш ли баба?
Няма я вече.
Превърна се в цвете
върху черен сатен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
