Dec 7, 2021, 10:07 PM

Помниш ли ?

  Poetry » Other
1.1K 1 3

Помниш ли баба,

как чака на прага-

зиме и лете,

с нежност в гласа ?

 

Дали те упреква?

Попитай свойто сърце.

Тя няма да каже,

как болката реже 

 

самотния ден,

 вечер с луната как плаче,

с тишината как се будува ,

с вятъра  как си общува

в облачен ден!

 

Чака с обич-

вратата да скръцне,

някой да дойде!

 

Помниш ли баба?

Няма я вече.

Превърна се в цвете

върху черен сатен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...