Dec 7, 2021, 10:07 PM

Помниш ли ?

  Poetry » Other
1.1K 1 3

Помниш ли баба,

как чака на прага-

зиме и лете,

с нежност в гласа ?

 

Дали те упреква?

Попитай свойто сърце.

Тя няма да каже,

как болката реже 

 

самотния ден,

 вечер с луната как плаче,

с тишината как се будува ,

с вятъра  как си общува

в облачен ден!

 

Чака с обич-

вратата да скръцне,

някой да дойде!

 

Помниш ли баба?

Няма я вече.

Превърна се в цвете

върху черен сатен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...