Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
7 dic 2021, 22:07

Помниш ли ?

  Poesía » Otra
1.1K 1 3

Помниш ли баба,

как чака на прага-

зиме и лете,

с нежност в гласа ?

 

Дали те упреква?

Попитай свойто сърце.

Тя няма да каже,

как болката реже 

 

самотния ден,

 вечер с луната как плаче,

с тишината как се будува ,

с вятъра  как си общува

в облачен ден!

 

Чака с обич-

вратата да скръцне,

някой да дойде!

 

Помниш ли баба?

Няма я вече.

Превърна се в цвете

върху черен сатен!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0