7 dic 2021, 22:07

Помниш ли ?

  Poesía » Otra
1.1K 1 3

Помниш ли баба,

как чака на прага-

зиме и лете,

с нежност в гласа ?

 

Дали те упреква?

Попитай свойто сърце.

Тя няма да каже,

как болката реже 

 

самотния ден,

 вечер с луната как плаче,

с тишината как се будува ,

с вятъра  как си общува

в облачен ден!

 

Чака с обич-

вратата да скръцне,

някой да дойде!

 

Помниш ли баба?

Няма я вече.

Превърна се в цвете

върху черен сатен!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...