Помниш ли баба,
как чака на прага-
зиме и лете,
с нежност в гласа ?
Дали те упреква?
Попитай свойто сърце.
Тя няма да каже,
как болката реже
самотния ден,
вечер с луната как плаче,
с тишината как се будува ,
с вятъра как си общува ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация