Помниш ли ?
Помниш ли баба,
как чака на прага-
зиме и лете,
с нежност в гласа ?
Дали те упреква?
Попитай свойто сърце.
Тя няма да каже,
как болката реже
самотния ден,
вечер с луната как плаче,
с тишината как се будува ,
с вятъра как си общува
в облачен ден!
Чака с обич-
вратата да скръцне,
някой да дойде!
Помниш ли баба?
Няма я вече.
Превърна се в цвете
върху черен сатен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
