11 сент. 2009 г., 13:48

Помниш ли

687 0 1

Помниш ли онова момиче,
на което очите му бяха изпълнени с тъга?
Помниш ли колко време след теб тичаше,
но все оставаше сама?

Помниш ли, когато те видеше,
засияваше като слънчевите лъчи?
Помниш ли как леко глава свеждаше,
а после търсеше погледа ти?

Помниш ли как в очите ù сълзи блестяха,
как на лицето ù се спускаха мрачни сенки?
Помниш ли как всеки път те чака
на синята спирка, на една от многото пейки?

Помниш ли онова момиче,
ставащо рано с сутрешната роса?
Помниш онова лице,
върху което стече се сълза?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Помниш ли, когато те видеше,
    засияваше като слънчеви лъчи?
    Помниш ли глава как леко свеждаше,
    а после търсеше твоите очи?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....