10 июн. 2019 г., 20:09

Помниш ли, помниш ли Старият фар?... 

  Поэзия » Любовная
298 0 1

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...

Ти помниш ли фара,

скалистия нос?...

В сребриста омара

с кръжащ албатрос...

 

Разкошния залез

(божествен каприз!)

с прохладният, галещ

след жегите бриз.

 

Вълните в прибоя,

(във хаос наглед)

се блъскаха в своя

си вятъров ред.

 

А огън сигнален

трепти „на пожар!:

не знам как запален

във старият фар...

 

Пробягва полека

по водната площ

и прави пътека

във новата нощ,

 

но знае отлично

тук всеки моряк:

той води ритмично

към гибелен бряг...

 

... и нас ни подмами

с магично: „Ела!”,

но не със забрани

към нея скала...

 

Край кулата здрача

пълзеше едвам,

а фаропазача

го нямаше там.

 

Неясни звучаха

едни гласове:

легенди шептяха

край нас ветрове...

 

... О помниш ли още

Вълшебният фар

и лудите нóщи

със южния чар!...

 

Под нас Океана

небето над нас...

Прегърнати двама

мълчим във прехлас...

 

Звездите са чудни

в небето на юг,

нощѝте -- абсурдни

замръкнеш ли тук;

 

... защото водата

с безброй светлини

люлей необята

с вълшебни вълни;

 

... а в час на тревога

звезда като дар:

запален от Бога

спасителен фар...

 

... Да, още не знаем,

но все някой ден:

Къде е Безкрая

и ще разберем!...”

 

... но тайна остава

как звездния чар

ни грабна тогава

до Старият фар,

 

и страст ни привлече

(бе чудно това!)

в мистичната вечер

на нея скала...

 

* * *

 

... животът ни мина

далеч от брега,

но днес след години

те питам сега:

 

„Дали си готова,

(тъй късно макар!)

да идем отново

при Старият фар?...

 

И пак, но в легендите

там, и в нощта—

да върнем последните

дни в Любовта!...”

 

Едно време в Пасифика

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми, Коста! И фарът не е стар и любовта, макар и в спомените диша... жива е.
Предложения
: ??:??