10.06.2019 г., 20:09

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...

596 0 1

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...

Ти помниш ли фара,

скалистия нос?...

В сребриста омара

с кръжащ албатрос...

 

Разкошния залез

(божествен каприз!)

с прохладният, галещ

след жегите бриз.

 

Вълните в прибоя,

(във хаос наглед)

се блъскаха в своя

си вятъров ред.

 

А огън сигнален

трепти „на пожар!:

не знам как запален

във старият фар...

 

Пробягва полека

по водната площ

и прави пътека

във новата нощ,

 

но знае отлично

тук всеки моряк:

той води ритмично

към гибелен бряг...

 

... и нас ни подмами

с магично: „Ела!”,

но не със забрани

към нея скала...

 

Край кулата здрача

пълзеше едвам,

а фаропазача

го нямаше там.

 

Неясни звучаха

едни гласове:

легенди шептяха

край нас ветрове...

 

... О помниш ли още

Вълшебният фар

и лудите нóщи

със южния чар!...

 

Под нас Океана

небето над нас...

Прегърнати двама

мълчим във прехлас...

 

Звездите са чудни

в небето на юг,

нощѝте -- абсурдни

замръкнеш ли тук;

 

... защото водата

с безброй светлини

люлей необята

с вълшебни вълни;

 

... а в час на тревога

звезда като дар:

запален от Бога

спасителен фар...

 

... Да, още не знаем,

но все някой ден:

Къде е Безкрая

и ще разберем!...”

 

... но тайна остава

как звездния чар

ни грабна тогава

до Старият фар,

 

и страст ни привлече

(бе чудно това!)

в мистичната вечер

на нея скала...

 

* * *

 

... животът ни мина

далеч от брега,

но днес след години

те питам сега:

 

„Дали си готова,

(тъй късно макар!)

да идем отново

при Старият фар?...

 

И пак, но в легендите

там, и в нощта—

да върнем последните

дни в Любовта!...”

 

Едно време в Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...