ПОМНЯ
Помня погледът ти пълен с влага и тъга,
две очи взиращи се в мен до болка.
Бездънни бяха,свещени езера,
две очи пълни със уплаха и тревога.
Помня мигът последен на онази автогара,
когато жално за сбогом махна със ръка.
И думите красиви,и жестовете,всичко старо
в мен се преобърна. Поисках да те спра.
Погледнах те, очите ти шептяха думи нежни.
Аз също ти намахнах със ръка.
Усмихнах се, а те виждах за последно,
просто исках да ме помниш все така.
P.S Посветено на Шимон (Полша),
който се превърна в един страхотен мой приятел.
Знам, че може би никога повече няма да го видя,
но когато чета това, винаги ще си спомням
за него!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
