ПОМНЯ
Помня погледът ти пълен с влага и тъга,
две очи взиращи се в мен до болка.
Бездънни бяха,свещени езера,
две очи пълни със уплаха и тревога.
Помня мигът последен на онази автогара,
когато жално за сбогом махна със ръка.
И думите красиви,и жестовете,всичко старо
в мен се преобърна. Поисках да те спра.
Погледнах те, очите ти шептяха думи нежни.
Аз също ти намахнах със ръка.
Усмихнах се, а те виждах за последно,
просто исках да ме помниш все така.
P.S Посветено на Шимон (Полша),
който се превърна в един страхотен мой приятел.
Знам, че може би никога повече няма да го видя,
но когато чета това, винаги ще си спомням
за него!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
