byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
26.07.2006 г., 19:08 ч.

ПОМНЯ 

  Поезия
580 0 7

Помня погледът ти пълен с влага и тъга,
две очи взиращи се в мен до болка.
Бездънни бяха,свещени езера,
две очи пълни със уплаха и тревога.

Помня мигът последен на онази автогара,
когато жално за сбогом махна със ръка.
И думите красиви,и жестовете,всичко старо
в мен се преобърна. Поисках да те спра.

Погледнах те, очите ти шептяха думи нежни.
Аз също ти намахнах със ръка.
Усмихнах се, а те виждах за последно,
просто исках да ме помниш все така.


P.S Посветено на Шимон (Полша),
който се превърна в един страхотен мой приятел.
Знам, че може би никога повече няма да го видя,
но когато чета това, винаги ще си спомням
за него!

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така някога и аз си тръгнах от автогарата в ахтопол...и оставих там една любов...пази спомените, те ни дават сили да продължим
  • Всичко стана по време на работата ми в един хотел.Тои беше поляк и беше със своята група..Наложително беше да замине,макар,че не исках.
    Благодаря за подкрепата!
  • Хубав стих се е родил от този спомен Сияна!
    Поздрав и дано не остане само спомена.
    Усмихнат ден
  • хубаво е, Сияна. (намахнах бих сменила с помахах, думата е странна)
  • Поздрави, Сияна!!!
    Хубаво е!!!

  • Страхотно е!
  • Здравей, Сияна!!! Поздрави за стиха!!!

    Годините минават, приятелството остава!!! Пази го, дори и в спомените!!!
Предложения
: ??:??