26.07.2006 г., 19:08

ПОМНЯ

737 0 7

Помня погледът ти пълен с влага и тъга,
две очи взиращи се в мен до болка.
Бездънни бяха,свещени езера,
две очи пълни със уплаха и тревога.

Помня мигът последен на онази автогара,
когато жално за сбогом махна със ръка.
И думите красиви,и жестовете,всичко старо
в мен се преобърна. Поисках да те спра.

Погледнах те, очите ти шептяха думи нежни.
Аз също ти намахнах със ръка.
Усмихнах се, а те виждах за последно,
просто исках да ме помниш все така.


P.S Посветено на Шимон (Полша),
който се превърна в един страхотен мой приятел.
Знам, че може би никога повече няма да го видя,
но когато чета това, винаги ще си спомням
за него!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така някога и аз си тръгнах от автогарата в ахтопол...и оставих там една любов...пази спомените, те ни дават сили да продължим
  • Всичко стана по време на работата ми в един хотел.Тои беше поляк и беше със своята група..Наложително беше да замине,макар,че не исках.
    Благодаря за подкрепата!
  • Хубав стих се е родил от този спомен Сияна!
    Поздрав и дано не остане само спомена.
    Усмихнат ден
  • хубаво е, Сияна. (намахнах бих сменила с помахах, думата е странна)
  • Поздрави, Сияна!!!
    Хубаво е!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...