26 февр. 2010 г., 19:41

Помня...

937 0 0

Помня ги още

жестоките часове...

Плаках със вихрите

нощем...

Сама... И прокудена...

Помня ръце,

замахващи в удар

тъй мощен...

 

Спомням си страшната

брулеща сила...

Насреща ми нищо...

А всичко, дет имах - зад мен...

Часът на признание, че

веч съм немила,

пО заболява от удар

простен...

 

Помня, че плаках така

безутешно...

Изгонени с мене, ридаха

и всички звезди...

Нямах надежда...

Нечовешки несмешно..

Помня ги още...

Помня... Помни..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...