Помня...
Помня ги още
жестоките часове...
Плаках със вихрите
нощем...
Сама... И прокудена...
Помня ръце,
замахващи в удар
тъй мощен...
Спомням си страшната
брулеща сила...
Насреща ми нищо...
А всичко, дет имах - зад мен...
Часът на признание, че
веч съм немила,
пО заболява от удар
простен...
Помня, че плаках така
безутешно...
Изгонени с мене, ридаха
и всички звезди...
Нямах надежда...
Нечовешки несмешно..
Помня ги още...
Помня... Помни..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Иванова Всички права запазени
