Feb 26, 2010, 7:41 PM

Помня...

  Poetry
931 0 0

Помня ги още

жестоките часове...

Плаках със вихрите

нощем...

Сама... И прокудена...

Помня ръце,

замахващи в удар

тъй мощен...

 

Спомням си страшната

брулеща сила...

Насреща ми нищо...

А всичко, дет имах - зад мен...

Часът на признание, че

веч съм немила,

пО заболява от удар

простен...

 

Помня, че плаках така

безутешно...

Изгонени с мене, ридаха

и всички звезди...

Нямах надежда...

Нечовешки несмешно..

Помня ги още...

Помня... Помни..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...