Помня ги още

жестоките часове...

Плаках със вихрите

нощем...

Сама... И прокудена...

Помня ръце,

замахващи в удар

тъй мощен...

Спомням си страшната

брулеща сила...

Насреща ми нищо...

А всичко, дет имах - зад мен...

Часът на признание, че

веч съм немила,

пО заболява от удар

простен...

Помня, че плаках така

безутешно...

Изгонени с мене, ридаха

и всички звезди...

Нямах надежда...

Нечовешки несмешно..

Помня ги още...

Помня... Помни..