Помня толкова детски и наивни неща,
помня как се радвах в дъжда...
А усмивката беше най-силното ми оръжие...
Помня как откривах света,
помня как не ме беше страх да споделя,
че вярвам в едно огромно безумие...
*
И виждах доброто във всеки,
и проправях си нови пътеки...
А сякаш не беше толкоз отдавна.
И тогава рисувах цветни мечки,
красиво... макар и сляпа почти... ...