Помня, виждам, усещам...
Помня толкова детски и наивни неща,
помня как се радвах в дъжда...
А усмивката беше най-силното ми оръжие...
Помня как откривах света,
помня как не ме беше страх да споделя,
че вярвам в едно огромно безумие...
*
И виждах доброто във всеки,
и проправях си нови пътеки...
А сякаш не беше толкоз отдавна.
И тогава рисувах цветни мечки,
красиво... макар и сляпа почти...
Но настъпи промяната плавна...
*
Виждам се толкова несъвършена,
помня как и с Бог бях откровена
така, както и днес го желая...
Виждам... може би измислен идеал,
помня, зная и какво е морал...
Бях пламъче, което сега само се изгаря.
*
Първият грим, първите стихове...
Сбъдването на една мечта, радостните викове,
помня прекрасно и пак се усмихвам.
Пиша по-добре и се гримирам,
сбъдват ми се и мечти, но не разбирам
защо в душата си с тъга утихвам...
*
Сега е изкривена същността ми,
малко променена външността ми,
но помня, виждам, усещам...
Дните, мечтите, сълзите... крилете,
виковете, усмивките... и дъждовете.
Всеки ден сама със себе си се срещам.
© Катя All rights reserved.
поздравления . много истински и искрен стих
