katkatkat (Катя)
155 1149
Aug 19, 2008, 12:49 PM

Помня, виждам, усещам... 

  Poetry » Other
702 0 19

Помня толкова детски и наивни неща,
помня как се радвах в дъжда...
А усмивката беше най-силното ми оръжие...
Помня как откривах света,
помня как не ме беше страх да споделя,
че вярвам в едно огромно безумие...

*

И виждах доброто във всеки,
и проправях си нови пътеки...
А сякаш не беше толкоз отдавна.
И тогава рисувах цветни  мечки,
красиво... макар и сляпа почти...
Но настъпи промяната плавна...

*

Виждам се толкова несъвършена,
помня  как и с Бог бях откровена
така, както и днес го желая...
Виждам... може би измислен идеал,
помня, зная и какво е морал...
Бях пламъче, което сега само се изгаря.

*

Първият грим, първите стихове...
Сбъдването на една мечта, радостните викове,
помня  прекрасно и пак се усмихвам.
Пиша по-добре и се гримирам,
сбъдват ми се и мечти, но не разбирам
защо в душата си с тъга утихвам...

*

Сега е изкривена същността ми,
малко променена външността ми,
но помня, виждам, усещам...
Дните, мечтите, сълзите... крилете,
виковете, усмивките... и дъждовете.
Всеки ден сама със себе си се срещам.

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??