Помогни на безногия, Боже!
" Бях нещастен, че нямам обувки"
Тери Пратчет написа със болка.
Тези думи сърцето напукват,
то прескача с една обиколка.
И, защото човешко е, жали,
милосърдния изход намира.
На бедняка и прашни сандали
да дадеш, би разнежил Всемира.
Но какво ще направиш, когато
видиш мъж в инвалидна количка?
С побесняло сърдечно стакато
псуваш този живот. ( Без кавички!)
На местото на двата му крака -
одеяло на точки от сълзи...
Той от никъде милост не чака,
разпилян е житейския пъзел.
И тогава разбираш, че може
върхове бос човек да катери.
Помогни на безногия, Боже,
във душата си връх да намери!
27.07.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
