28 jul 2019, 0:58

Помогни на безногия, Боже! 

  Poesía » Filosófica
2573 16 70

" Бях нещастен, че нямам обувки"

Тери Пратчет написа със болка.

Тези думи сърцето напукват,

то прескача с една обиколка.

 

И, защото човешко е, жали,

милосърдния изход намира.

На бедняка и прашни сандали

да дадеш, би разнежил Всемира.

 

Но какво ще направиш, когато

видиш мъж в инвалидна количка?

С побесняло сърдечно стакато

псуваш този живот. ( Без кавички!)

 

На местото на двата му крака - 

одеяло на точки от сълзи...

Той от никъде милост не чака,

разпилян е житейския пъзел.

 

И тогава разбираш, че може

върхове бос човек да катери.

Помогни на безногия, Боже,

във душата си връх да намери!

 

27.07.2019

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??