Помогни на безногия, Боже!
" Бях нещастен, че нямам обувки"
Тери Пратчет написа със болка.
Тези думи сърцето напукват,
то прескача с една обиколка.
И, защото човешко е, жали,
милосърдния изход намира.
На бедняка и прашни сандали
да дадеш, би разнежил Всемира.
Но какво ще направиш, когато
видиш мъж в инвалидна количка?
С побесняло сърдечно стакато
псуваш този живот. ( Без кавички!)
На местото на двата му крака -
одеяло на точки от сълзи...
Той от никъде милост не чака,
разпилян е житейския пъзел.
И тогава разбираш, че може
върхове бос човек да катери.
Помогни на безногия, Боже,
във душата си връх да намери!
27.07.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
