Помощ от някъде...
Откъснат повей от тъжен есенен вятър,
се докосна до власинките на летаргичната ми същност...
Освободи се от клетката на клепача ми - сълза...
Сълзата капна върху подреденото платно на съдбата ми...
... потече и любовно потръпна... в красив акварел...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Колев Все права защищены

