13 нояб. 2007 г., 14:54

Понасям ритниците в ченето

955 0 5
Понасям ритниците в ченето,
понасям ги безмълвно…
Юмруците в корема, от които
не ми достига въздух,
шамарите до посиняване на лицето,
раните по лактите
и ожулените колене…

… Но Пренебрежението не понасям…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, пълно 6 от мен.
  • Подкрепям всички мнения досега!
    Много истинско и хубаво написано!!!
  • Хареса ми и позицията ти,и стихът ти!
    Поздравявам те!!!
  • … Но Пренебрежението не понасям… ... - ти не го и заслужаваш ! Много хубаво и силно казано! Много ми хареса, много е истинско и категорично !
  • Много добре.Така е по-мъжки!
    Много хубаво, много. С обич.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...