13.11.2007 г., 14:54

Понасям ритниците в ченето

949 0 5
Понасям ритниците в ченето,
понасям ги безмълвно…
Юмруците в корема, от които
не ми достига въздух,
шамарите до посиняване на лицето,
раните по лактите
и ожулените колене…

… Но Пренебрежението не понасям…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, пълно 6 от мен.
  • Подкрепям всички мнения досега!
    Много истинско и хубаво написано!!!
  • Хареса ми и позицията ти,и стихът ти!
    Поздравявам те!!!
  • … Но Пренебрежението не понасям… ... - ти не го и заслужаваш ! Много хубаво и силно казано! Много ми хареса, много е истинско и категорично !
  • Много добре.Така е по-мъжки!
    Много хубаво, много. С обич.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...