30 мар. 2008 г., 13:09

***(Поне за ден.....)

1.1K 0 2
                        ***

Поне за ден да си затвориме устите
и да оставим слънцето
да си залязва в мир,
небето да си произвежда облаци,
цветята да ухаят на цветя,
пръстта – на пръст
и така нататък,
да не оприличаваме
приличащите си неща,
да им дадем възможност
помежду си да си поговорят,
ако имат нещичко за казване изобщо,
понеже са наивно съвършени
и безстрастни, неграмотни,
а любовта ни вълчи вой е
и страстта е наръч клони,
които се превръщат в пепел.
Да си затвориме проклетите усти
и камшика на езика ни
да не плющи и наранява
въздуха лъчист и всеотдаен.
Поне за ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поне за ден...
    Много истински стих...!
    Страхотно!
  • "а любовта ни вълчи вой е
    и страстта е наръч клони,
    които се превръщат в пепел."

    Поне за ден да помълчим,
    за да ни каже нещичко природата.
    И ако имаме поне за ден уши,
    които да и чуят болките...

    Поздравления за стиха ти!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...