30.03.2008 г., 13:09

***(Поне за ден.....)

1.1K 0 2
                        ***

Поне за ден да си затвориме устите
и да оставим слънцето
да си залязва в мир,
небето да си произвежда облаци,
цветята да ухаят на цветя,
пръстта – на пръст
и така нататък,
да не оприличаваме
приличащите си неща,
да им дадем възможност
помежду си да си поговорят,
ако имат нещичко за казване изобщо,
понеже са наивно съвършени
и безстрастни, неграмотни,
а любовта ни вълчи вой е
и страстта е наръч клони,
които се превръщат в пепел.
Да си затвориме проклетите усти
и камшика на езика ни
да не плющи и наранява
въздуха лъчист и всеотдаен.
Поне за ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поне за ден...
    Много истински стих...!
    Страхотно!
  • "а любовта ни вълчи вой е
    и страстта е наръч клони,
    които се превръщат в пепел."

    Поне за ден да помълчим,
    за да ни каже нещичко природата.
    И ако имаме поне за ден уши,
    които да и чуят болките...

    Поздравления за стиха ти!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...