***(Поне за ден.....)
Поне за ден да си затвориме устите
и да оставим слънцето
да си залязва в мир,
небето да си произвежда облаци,
цветята да ухаят на цветя,
пръстта – на пръст
и така нататък,
да не оприличаваме
приличащите си неща,
да им дадем възможност
помежду си да си поговорят,
ако имат нещичко за казване изобщо,
понеже са наивно съвършени
и безстрастни, неграмотни,
а любовта ни вълчи вой е
и страстта е наръч клони,
които се превръщат в пепел.
Да си затвориме проклетите усти
и камшика на езика ни
да не плющи и наранява
въздуха лъчист и всеотдаен.
Поне за ден.
© Константин Делов All rights reserved.