28 авг. 2011 г., 08:15

Поне за минутка

1.3K 0 9

Не искам да живея във векове,

в които да съм себе си е грешно!

В които ме разкъсват зверове,

за моите думи, мисли! (Безутешно)!

 

Не искам да ме слагат в стереотип,

да ми казват как трябва да се държа.

В мене те да виждат прототип,

а с поведението си, че ценности руша!

 

Не искам да ме съдят и изгарят

на клада като Салемска вещица.

Всички грехове да ми стоварят,

че по два пъти обичам - да съм безсрамница!

 

Не искам вместо Бог да ме наказват,

да живея по нечии чужди правила.

Правилния път да ми показват

към Рая! Да, наистина не искам това!

 

Не искам да ме правят марионетка,

да се радвам на своята псевдо победа.

Не може ли поне за минутка

всеки само него си да гледа?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....