Aug 28, 2011, 8:15 AM

Поне за минутка

  Poetry
1.3K 0 9

Не искам да живея във векове,

в които да съм себе си е грешно!

В които ме разкъсват зверове,

за моите думи, мисли! (Безутешно)!

 

Не искам да ме слагат в стереотип,

да ми казват как трябва да се държа.

В мене те да виждат прототип,

а с поведението си, че ценности руша!

 

Не искам да ме съдят и изгарят

на клада като Салемска вещица.

Всички грехове да ми стоварят,

че по два пъти обичам - да съм безсрамница!

 

Не искам вместо Бог да ме наказват,

да живея по нечии чужди правила.

Правилния път да ми показват

към Рая! Да, наистина не искам това!

 

Не искам да ме правят марионетка,

да се радвам на своята псевдо победа.

Не може ли поне за минутка

всеки само него си да гледа?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...