16 янв. 2021 г., 12:05

Поне за вечност

480 6 13

Не се плаши. Виж аз съм тук.                          

Ръцете ми за теб са всяка вечер.

Усмихнат си и сякаш друг,              

докосваш с нежността на цвете.

Не се плаши. А погледни.

Прегръща ни усмихната луната.

Не казвай нищо. Тихо е, нали?

Аз грешната, за теб съм свята.             

Не се плаши. А ме обичай.

Тъй както ти и само ти умееш.

Недей. Не ми се вричай.             

Аз искам мъничко да ме живееш.

Не се плаши. Сега вали.

И този дъжд отмива ни мечтите.

Постой до мен и замълчи.

Нима съм тъй красива за очите ти?

Не се плаши. А остани.

Това е миг, очакване и нежност.

В мечти и сънища ме все люби.

Задръж ръката ми поне за вечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Блу, много се зарадвах, че си попаднала точно на тази стих! Той е един от любимите ми! Сърдечно ти благодаря!
  • Скити, много е нежно и красиво!
  • Марко, много, много се радвам, че си тук! Благодаря ти, от сърце!
  • Красиво !
    Поздрави за творбата !
  • Веси, благодаря ти, че прочете и остави частичка от себе си до моето стихче!
    Хубава и споделена вечер, ти желая!💖

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....