Поне за вечност
Не се плаши. Виж аз съм тук.
Ръцете ми за теб са всяка вечер.
Усмихнат си и сякаш друг,
докосваш с нежността на цвете.
Не се плаши. А погледни.
Прегръща ни усмихната луната.
Не казвай нищо. Тихо е, нали?
Аз грешната, за теб съм свята.
Не се плаши. А ме обичай.
Тъй както ти и само ти умееш.
Недей. Не ми се вричай.
Аз искам мъничко да ме живееш.
Не се плаши. Сега вали.
И този дъжд отмива ни мечтите.
Постой до мен и замълчи.
Нима съм тъй красива за очите ти?
Не се плаши. А остани.
Това е миг, очакване и нежност.
В мечти и сънища ме все люби.
Задръж ръката ми поне за вечност.
