1 июн. 2011 г., 11:13

Поне започнатото да довършим

674 1 1

Поне започнатото да довършим

 

Защо ли още вдигам телефона

и очаквам да се обадиш ти,

като отдавна за мен си само спомен,

от който много ме боли...

 

Защо ли още по улиците се заглеждам,

в някой образ аз да видя теб,

не всичко е така, както изглежда,

не съм забравила целувките от мед...

 

Защо ли още чакам ти писмото,

което никога няма да изпратиш ти,

защо седя на нашето място и ровя сеното,

като няма да се върнат тези дни...

 

Защо на масата слагам по две чаши,

защо вечер още ти казвам "Лека нощ",

нима нощите вече не са само наши,

нима е изчезнала нашата любов...

 

Защо още мислено с теб живея,

защо нашата песен слушам сега,

защо те чувам, че с мене ти пееш,

но не те виждам, къде си сега...


Отговорът е, че за мен нещо недовършено остана,

хорската злоба любовта ни прекърши,

напук ще се срещнем и ще бъдем двама,

поне започнатото да довършим...

 

29.07.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...