Поне започнатото да довършим
Защо ли още вдигам телефона
и очаквам да се обадиш ти,
като отдавна за мен си само спомен,
от който много ме боли...
Защо ли още по улиците се заглеждам,
в някой образ аз да видя теб,
не всичко е така, както изглежда,
не съм забравила целувките от мед...
Защо ли още чакам ти писмото,
което никога няма да изпратиш ти,
защо седя на нашето място и ровя сеното,
като няма да се върнат тези дни...
Защо на масата слагам по две чаши,
защо вечер още ти казвам "Лека нощ",
нима нощите вече не са само наши,
нима е изчезнала нашата любов...
Защо още мислено с теб живея,
защо нашата песен слушам сега,
защо те чувам, че с мене ти пееш,
но не те виждам, къде си сега...
Отговорът е, че за мен нещо недовършено остана,
хорската злоба любовта ни прекърши,
напук ще се срещнем и ще бъдем двама,
поне започнатото да довършим...
29.07.2010
© Радослава Михайлова Всички права запазени