10 дек. 2024 г., 08:20

Понеделник

420 2 5

Понеделник гръмовно и с патос запява:

отдалече часовникът стенен ехти.

Неуверено сякаш да стана успявам,

подозрително някой нарочно шепти:

„Закъсняваш, побързай за първия такт!“

Преподписвам наново петдневен контракт....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Миночка! Исках да предам усещането за автоматизъм и повторяемост, които понякога ни уморяват
  • Хареса ми, Бо! Кратко, точно и ясно!
  • Благодаря, опитах се!
  • Както беше написал един приятел поет:

    "Обличам сивия шинел на делника и марширувам с крачка със секундите!"

    Кратко и убедително сте предала това усещане, Бо. Поздравление!
  • Така е

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...