1 июл. 2009 г., 12:38

Понякога

827 0 5

Понякога ми липсва споменът за теб,

тихо влезнал във съня...

Полъхът на миналото, все по-лек,

галещ нежно мойте сетива.


 

Понякога дъждът не спира да вали,

аз гледам го, във ъгъла, на топка свита...

Отне куража, смелостта дори

да пратя ехото да те повика...


 

Понякога представям си криле,

с тях от себе си отлитам...

И сбуждам се, отново без лице,

песен слушам, но останала без ритъм...


 

Понякога се мъча са заспя,

но очите все не се затварят!

И когато викам, всъщност все мълча,

а думите в душата дупчици дълбаят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...