Jul 1, 2009, 12:38 PM

Понякога

  Poetry » Other
826 0 5

Понякога ми липсва споменът за теб,

тихо влезнал във съня...

Полъхът на миналото, все по-лек,

галещ нежно мойте сетива.


 

Понякога дъждът не спира да вали,

аз гледам го, във ъгъла, на топка свита...

Отне куража, смелостта дори

да пратя ехото да те повика...


 

Понякога представям си криле,

с тях от себе си отлитам...

И сбуждам се, отново без лице,

песен слушам, но останала без ритъм...


 

Понякога се мъча са заспя,

но очите все не се затварят!

И когато викам, всъщност все мълча,

а думите в душата дупчици дълбаят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...