Понякога ми липсва споменът за теб,
тихо влезнал във съня...
Полъхът на миналото, все по-лек,
галещ нежно мойте сетива.
Понякога дъждът не спира да вали,
аз гледам го, във ъгъла, на топка свита...
Отне куража, смелостта дори
да пратя ехото да те повика...
Понякога представям си криле,
с тях от себе си отлитам...
И сбуждам се, отново без лице,
песен слушам, но останала без ритъм... ...