Понякога
Понякога ми липсва споменът за теб,
тихо влезнал във съня...
Полъхът на миналото, все по-лек,
галещ нежно мойте сетива.
Понякога дъждът не спира да вали,
аз гледам го, във ъгъла, на топка свита...
Отне куража, смелостта дори
да пратя ехото да те повика...
Понякога представям си криле,
с тях от себе си отлитам...
И сбуждам се, отново без лице,
песен слушам, но останала без ритъм...
Понякога се мъча са заспя,
но очите все не се затварят!
И когато викам, всъщност все мълча,
а думите в душата дупчици дълбаят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
