6 авг. 2009 г., 16:47

Понякога

1.7K 0 8

Понякога

 

Понякога се смея лудо

и даже някак безнадеждно,

понякога пък ставам друга -

това е нещо неизбежно.

 

Понякога обичам да мечтая,

да бродя нощем по луната,

понякога ще се скатая,

ще бъда чужда, непозната..

 

Понякога обичам без причина

и правя много грешки,

понякога се взирам дълго

във страшните съдби човешки...

 

Понякога пътувам надалече,

от себе си ранена бягам,

понякога не мога вече,

но пак ината си напрягам.

 

Понякога сънувам рая,

той носи мир, живот в душата,

понякога да спя не зная

и бродя светла във тъмата...

 

Понякога танцувам без задръжки

и нямам никакви съмнения,

понякога във погледите мъжки

откривам чудни възхищения.

 

Понякога сама оставам

и мисля някакво решение,

понякога не търся изход,

а само своето спасение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...