Понякога
Понякога
Понякога се смея лудо
и даже някак безнадеждно,
понякога пък ставам друга -
това е нещо неизбежно.
Понякога обичам да мечтая,
да бродя нощем по луната,
понякога ще се скатая,
ще бъда чужда, непозната..
Понякога обичам без причина
и правя много грешки,
понякога се взирам дълго
във страшните съдби човешки...
Понякога пътувам надалече,
от себе си ранена бягам,
понякога не мога вече,
но пак ината си напрягам.
Понякога сънувам рая,
той носи мир, живот в душата,
понякога да спя не зная
и бродя светла във тъмата...
Понякога танцувам без задръжки
и нямам никакви съмнения,
понякога във погледите мъжки
откривам чудни възхищения.
Понякога сама оставам
и мисля някакво решение,
понякога не търся изход,
а само своето спасение...
© Людмила Стоянова All rights reserved.
