Понякога съм песен не изпята,
заклещена във гърлото въздишка.
Понякога съм мъка не излята,
раздърпан край на изгоряла нишка.
Понякога съм огън не горящ,
и дума неизказана.
Понякога съм камъче в калта,
от бързащите хора съм прегазена.
Понякога съм недовършен стих,
една от всичките пътеки.
Понякога съм липсващо парченце,
не потърсено во веки.