Понякога съм песен не изпята,
заклещена във гърлото въздишка.
Понякога съм мъка не излята,
раздърпан край на изгоряла нишка.
Понякога съм огън не горящ,
и дума неизказана.
Понякога съм камъче в калта,
от бързащите хора съм прегазена.
Понякога съм недовършен стих,
една от всичките пътеки.
Понякога съм липсващо парченце,
не потърсено во веки.
© Толина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
