Понякога съм песен не изпята,
заклещена във гърлото въздишка.
Понякога съм мъка не излята,
раздърпан край на изгоряла нишка.
Понякога съм огън не горящ,
и дума неизказана.
Понякога съм камъче в калта,
от бързащите хора съм прегазена.
Понякога съм недовършен стих,
една от всичките пътеки.
Понякога съм липсващо парченце,
не потърсено во веки.
© Толина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
