10 янв. 2012 г., 22:56
Понякога безумен съм във Любовта си
и искам вечно да си моя,
но знам, това е невъзможно.
Ти сладък миг си и изчезваш,
така внезапно, както си се появила!
Да, във мечтите ми и сънищата нежни,
Любима, винаги до мен си
и заедно със теб сме като птици,
разперили във въздуха криле,
летящи във простора, влюбени до болка
във нас и тази крехка синева!
Понякога усещам как те губя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация