Понякога
Понякога безумен съм във Любовта си
и искам вечно да си моя,
но знам, това е невъзможно.
Ти сладък миг си и изчезваш,
така внезапно, както си се появила!
Да, във мечтите ми и сънищата нежни,
Любима, винаги до мен си
и заедно със теб сме като птици,
разперили във въздуха криле,
летящи във простора, влюбени до болка
във нас и тази крехка синева!
Понякога усещам как те губя,
объркан в миг от глупостта си!
Не зная как да се преборя
със себе си и със самата нея.
Прости ми, че не съм така идеален,
какъвто виждах ти се аз преди!
Прости, за болката Прости!
Тя моя стана, даже Любовта ми
не може вече да я излекува,
да, Любовта - Безумната към Теб!
Очите си затварям, ти пред мен си
и за ръцете с трепет ме държиш,
с прегръдка нежна те дарявам,
във моята разтапяща се нощ!
Усещам мрака да трепти около нас
и как целувките отекват в тишината.
Усещам как копнеем да сме слети
и как избухваме в симфония от страст!
И виждам как звездите-лампи светят
за нас във таз бездънна, лунна нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
