29 июн. 2006 г., 11:52

ПОНЯКОГА... 

  Поэзия
909 0 11
* * *
Понякога за онзи миг си мисля,
когато тихо ще склопя очи
и след предългото гостуване,
спокоен ще си ида у дома.
Ще спрат да се изнизват дните
и садистичната им монотонност
ще коленичи пред истинската
моя същност в безличие.
Мисля си за вечността,
която носим в себе си
и която ни принадлежи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Все права защищены

Предложения
: ??:??