ПОНЯКОГА...
* * *
Понякога за онзи миг си мисля,
когато тихо ще склопя очи
и след предългото гостуване,
спокоен ще си ида у дома.
Ще спрат да се изнизват дните
и садистичната им монотонност
ще коленичи пред истинската
моя същност в безличие.
Мисля си за вечността,
която носим в себе си
и която ни принадлежи
по силата на Божията воля;
за радостта от свободата,
мисля;
за необятната безкрайност
на всемира.
И ако има блаженство на този свят,
показващ ми гърба си,
с цялото си същество го чувствам,
разбрал една библейска истина:
отново някой ден
ще се завърна.
А ти, Животе, ще си по-приветлив.
Ще дойда пак на този свят,
но не в сегашните окови,
а моят неприветен домакин –
Светът – ще спре да се надува,
и ще се отвори
нов и дружелюбен.
Това е пътят, по който вървим,
и който ни води при Бога.
Минава през тази земя
и всеки живот,
изживян от душата,
е крачка по дългия път.
Всички сме пътници,
тъй че –
както е казал поетът:
“Еще не вечер, еще не вечер!”
2001 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
