кумеца (Румен Ченков)
399 1922
29.06.2006 г., 11:52 ч.

ПОНЯКОГА... 

  Поезия
862 0 11

*    *    *

Понякога за онзи миг си мисля,

когато тихо ще склопя очи

и след предългото гостуване,

спокоен ще си ида у дома.

Ще спрат да се изнизват дните

и садистичната им монотонност

ще коленичи пред истинската

моя същност в безличие.

 

Мисля си за вечността,

която носим в себе си

и която ни принадлежи

по силата на Божията воля;

за радостта от свободата,

мисля;

за необятната безкрайност

на всемира.

 

И ако има блаженство на този свят,

показващ ми гърба си,

с цялото си същество го чувствам,

разбрал една библейска истина:

отново някой ден

                                ще се завърна.

А ти, Животе, ще си по-приветлив.

 

Ще дойда пак на този свят,

но не в сегашните окови,

а моят неприветен домакин –

Светът – ще спре да се надува,

и ще се отвори

нов и дружелюбен.

 

Това е пътят, по който вървим,

и който ни води при Бога.

Минава през тази земя

и всеки живот,

изживян от душата,

е крачка по дългия път.

 

Всички сме пътници,

тъй че –

както е казал поетът:

“Еще не вечер, еще не вечер!”

 

2001 г.

Добрич

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??