8 февр. 2015 г., 00:01

Понякога

449 0 3

Понякога сме прекалено

близо - един до друг.

Понякога, като при отлив

оголваме пространства

непрестъпни помежду ни.

Понякога без думи се разбираме.

Понякога на  два езика

чужди разговаряме и думите

сред концентрични кръгове

потъват в бездънната вода

на неразбиране и отчужденост.

Понякога една и съща музика любима

с едни и същи сетива поглъщаме,

а тръгваме в различни две посоки.

Понякога сме птици закръжили

над гладката повърхност на морето

и гоним своите безплътни сенки.

Друг път - ни сенки, нито птици

кръжат в простора.

Понякога си казваме обичам те,

а липсва в думите увереност,

а липсва страст и огънчето, дето

шегата на мига превръща в драма -

голямата и сериозна драма, наречена ЛЮБОВ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ВИ! Весела неделя!
  • Интересни наблюдения за проявлението на интимността между двама обичащи си, срещнах в това стихотворение, при това поднесени с поетично майсторство. Всъщност свързаността е наистина динамична и пулсираща, така, както я описва авторката. Тя има своите приливи и отливи и наподобява дишането. Едва ли всеки си е дал сметка за всичко това.
    Аз благодаря на Василка, че ме обогати чрез визията си за "голямата и сериозна драма, наречена ЛЮБОВ".

    Поздравление за хубавата творба и весела неделя!
  • Много ми харесва творбата ти,Васе!В нея се преплитат изобилия от чувства, събиране и противопоставяне, шега и драма и най-голямата драма
    наречена"любов".
    Желая ти осъществяване на мечтите ти и лека нощ!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...