Понякога
Понякога сме прекалено
близо - един до друг.
Понякога, като при отлив
оголваме пространства
непрестъпни помежду ни.
Понякога без думи се разбираме.
Понякога на два езика
чужди разговаряме и думите
сред концентрични кръгове
потъват в бездънната вода
на неразбиране и отчужденост.
Понякога една и съща музика любима
с едни и същи сетива поглъщаме,
а тръгваме в различни две посоки.
Понякога сме птици закръжили
над гладката повърхност на морето
и гоним своите безплътни сенки.
Друг път - ни сенки, нито птици
кръжат в простора.
Понякога си казваме обичам те,
а липсва в думите увереност,
а липсва страст и огънчето, дето
шегата на мига превръща в драма -
голямата и сериозна драма, наречена ЛЮБОВ!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
