31 окт. 2007 г., 17:52

Понякога

1.1K 0 2
Понякога, когато заспивам,
мисля, вгледана в тъмата.
Под колко одеяла да се свивам,
за да не ни виждам лицата.
Ясно очертани са очите ти,
като звезди, блестящи в нощта.
Към мен сякаш посягат ръцете ти,
"Да, Хвани ме." Няма да се справя сама.
Колко малко трябва,
за да потръгнат нещата.
Но сякаш късметът нас ни избягва
и винаги спираме по средата.
Понякога, когато те видя,
лицето ми сълзите си проси.
И сякаш, за да не те обидя,
не ти задавам онези въпроси...
Тези, от които боли.
Мен ли искаш или друга,
истина ли бе, или не, замълчи...
май лъжата ти ми направи услуга.
Понякога, когато ти говоря,
искам да ти изкрещя.
И със себе си се боря,
да ти кажа ли или да замълча...
Дори така да ме ранява,
любовта не ще изтръгна.
Друг мъж ме умолява,
но от него ще си тръгна.
Дали ще върна обичта ти към мен,
така, както съм аз и ти да си запленен...
Ще се боря, дори да съм смешна,
затова, защото те обичам, нека да съм грешна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...