8 сент. 2013 г., 18:53

Понякога 

  Поэзия » Другая
564 0 0

Понякога живея спокойно сред Вашите думи.

Понякога безропотно отпивам от Вашия хлад.

Понякога забравям горчилката и черните длани,

с които  дълбая към външния свят.

 

Понякога шамара приемам с усмивка,

понякога дори не боли.

И когато в сиротните нощи опитвам

да затворя всички врати...

 

....

 

Не мога...

Прошка забравила що е...

Безсилна, мътна и зла...

Кълнете ме колкото щете.

Аз отдавна съм с мъртва душа.

© Марина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??