Понякога
927
0
0
Понякога живея спокойно сред Вашите думи.
Понякога безропотно отпивам от Вашия хлад.
Понякога забравям горчилката и черните длани,
с които дълбая към външния свят.
Понякога шамара приемам с усмивка,
понякога дори не боли.
И когато в сиротните нощи опитвам
да затворя всички врати...
....
Не мога...
Прошка забравила що е...
Безсилна, мътна и зла...
Кълнете ме колкото щете.
Аз отдавна съм с мъртва душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
