Понякога

17 окт. 2007 г., 20:59

Поэзия

586 0 3

Понякога от умора изобщо не ми се живее,

не искам да виждам никого, дори да пея.

Тогава си представям-

ето ме в ковчега,

ще го хвърлят в ямата

и всички бързо ще ме забравят.

Първо ще се съберат за помен,

ще плачат,

после ще пийнат ракия,

след два часа няма да се сещат

защо са заедно и ще се смеят.

А аз ще кръжа наоколо

хладна и етерна,

ще ги чакам да се усвестят

и да не са толкова лежерни.

Че и аз не съм се насмяла,

не съм се напяла,

не съм се натанцувала,

а за нежност жадувана

колко сълзи съм изляла.

Ех, как ми се живее и ми се пее;

добре, че не ми се живее ... само понякога.

PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

2007-10-17T21:51:52+03:00

Поздрав!
^l^ (Нежното Ласо)

2007-10-17T21:46:02+03:00

Е,много ми хареса!Браво!
Анел (Лена Рачкова)

2007-10-17T21:10:09+03:00

Кой ли не е изпадал в самосъжаление? Но добре, че е временно! Поздравления за хубавия стих!